Определение.
Варицелата (лещенка,varicella) е вид шарка протичаща с обрив включващ и
мехурчета по кожата.В миналото се е наричала “дребна шарка” , а вариолата се е
водела за “едра шарка”.Сега поради ликвидирането в световен мащаб на вариолата,
варицелата протича с най-едри обривни единици от всички видове шарки и в
обществото се е наложила с термина “едра шарка”.
Етиология.
Причинява се от един вирус – Varicella zoster virus (варицела зостер вирус)
който предизвиква 2 заболявания.При първоначално заразяване на организма
с него се появява болестта Варицела.След това обаче,той се загнездва в
дорзалните ганглии (струпвания на нервни клетки-неврони),и дори и след
десетки години при спадане на имунитета на пациента причинява
заболяването Херпес зостер причиняващо варицелоформен обрив но в
определен участък на тялото.При това заболяване болният също може да бъде заразоносител
поради наличието на инфекциозни причинители във течността съдържаща се в обривите.
Механизъм на предаване.
Предаването на вируса става по въздушно-капков път при попадане на
образуваните при кихане или кашляне на болния микроскопични капчици
съдържащи причинителя във въздухоносните пътища или очите на околните.
Друг начин на предаване на инфекцията е вътреутробно по време
на бременността,както и по контактен път от болните от Херпес зостер с
попадане на инфекциозния материал в дихателните пътища и конюнктивите на очите.
При контакт с болен от варицела се разболяват 80 % от непреболедувалите.
По-често боледуват децата тъй като повечето от възрастните са прекарали
тази шарка и притежават траен (доживотен) имунитет (невъзприемчивост)
към това заболяване.Боледуват всички възрасти като при заболяване на
майката в последните 20 дни от бременността новороденото може да се
роди с варицелен обрив.Болните са заразни в периода 1-2 дни преди появата
на обрива до завяхване на обривните единици.Погрешно е схващането,
че обривите могат да се разпостраняват по други места по кожата след
разчесване на везикулите (мехурчетата) съдържащи вируси и разпостранението
им по други места на тялото,тъй като заразяването става единствено
чрез поемане на заразата през дихателните пътища,конюнктивите
и вътреутробно.
Клинична изява.
Инкубационният (скритият) период на заболяването е от 12 до 21 дни,средно 14-16.
Заболяването започва с висока температура до 39 гр.,болки в гърлото,хрема,кашлица
и типичен обрив който първоначално е представен от леко надигнати червени петна
до 5-10 мм. в диаметър,като за няколко часа след това се появяват и везикули (мехурчета)
върху тези петна.Везикулите могат да бъдат разпостранени по цялото тяло
(вкл. и в косата) като отначало са изпълнени със бистро съдържимо,но после
потъмняват и на тяхно място се образуват тъмни корички,а след тяхното
отпадане остават тъмни петна по кожата които изчезват след няколко месеца
без образуване на никакви белези.
Развитието на обрива продължава обикновено 3-4 дни през които продължават
да се появяват нови обривни единици и след това настъпва обратно развитие
със завяхване на обривите.Обикновено е налице силен сърбеж,който принуждава
децата да разчесват ожесточено обривите при което се получава разкъсване на
везикулите с потенциална опасност от тяхното инфектиране.
Освен по кожата,обриви може да има по лигавицата на устната кухина
(бързо преминаващи в афти),гениталиите,ануса и гръкляна.
Характерно е че при децата варицелата протича по-леко отколкото
при възрастните,поради което някои родители предпочитат да осигурят
целенасочено на децата си контакт и евентуално по-леко преболедуване
от това заболяване в детска възраст.
Освен описаната типична форма на протичане има и други варианти:
-рудиментарна форма-с единични обриви,нормална температура и запазено общо състояние.
-пустулозна форма-с гнойно възпаление на везикулите при тяхното разкъсване и развитие
на флегмон и абсцес(гнойно възпаление на подкожната тъкан).
-булозна форма –сливане на отделните везикули в Були (големи мехури).
-хеморагична форма-изпъване на везикулите със кръвенисто съдържимо,тежко протичане
и висока смъртност при пациенти със снижен имунитет.
-гангренозна форма-образуване на некрози (участъци от мъртва тъкан) с образуване
на гнойни рани и лоша прогноза за изхода на заболяването.
Усложнения.
Най-честото усложнение е вторичното инфектиране на везикулите при тяхното разкъсване
и развитие на инфекциозно възпаление на околната подкожна тъкан-лимфаденити,абсцеси и флегмони.
Понякога се стига до усложнения като гнойна ангина,възпаление на ухото,синузит и други
заболявания на горните дихателни пътища.
По-рядко усложнение на варицелата което съм срещал е развитието на първична варицелна
бронхопневмония,протичаща леко и поддаваща се лесно на стандартно лечение.
Изключително редки усложнения на Варицелата са нефритът (възпаление на бъбреците),
артритът (възпаление на ставите)
и енцефалитът (възпаление на главният мозък).
При заболяване на бременна жена през първата половина на бременността съществува
опасност от развитие на уродства на плода-недоразвитие на крайниците,микрофталмия
(намален размер на очите),микроцефалия (намален размер на главния мозък),
корова атрофия (намаление на сивото вещество на мозъка).
Диагноза.
Поставянето на диагнозата е лесно при типичен варицелен обрив и данни за конткт с болен от варицела,а прогнозата
обикновено е много добра,освен при болни с подтиснат имунитет и бременни.
Лечение.
Обикновено при неусложнените форми на болестта пациентът се изолира в дома
за 7-10 дни и се прилага мазане с Ментолов спирт против сърбежа и за дезинфекция
минимум 3 пъти дневно навсякъде където има обриви включително и в косата,
като се избягва къпането.Допълнително се назначава лечение с витамини.
Желателно е да се поемат храни които да не са кисели,да нямат пикантни
подправки и да са течни и кашави във връзка с развитието на афти в устата,
трябва да се набляга на такива храни съдържащи витамини-пресни плодове и зеленчуци.
Народното поверие,че ако на детето се даде да пие вино,обривът ще “избие по-лесно” е дълбоко погрешно.
Трябва да се избягва разчесването на везикулите,като при деца е уместно изрязване на ноктите.
При изключително силен сърбеж пациентът може да се маже със Ментолов
спирт многократно (10-15 пъти) през деня,както и да приема някакъв
противоалергичен медикамент през устата (Цетиризин,Лоратадин).
При пациенти с данни за сериозни бактериални усложнения-гнойна ангина,
отит(възпаление на средното ухо),пневмония,флегмон (дифузно гнойно възпаление на подкожната тъкан),
абсцес (кухина с гной) и др. се налага приложението на антибиотици.
При пациенти със силно снижен имунитет се налага прилагат противовирусни лекарства-Zovirax,Acyclovir.
Изключително важно е да се избягва контакта с бременни които не са боледували
от варицела, с оглед на евентуалното им заразяване и предаване на инфекцията на
плода,което в първата половина на бременността води до появата на уродства на плода.
В някои страни (САЩ,Германия и окръг Сицилия в Италия) се прилага ваксина
срещу варицела и Херпес зостер(Varivax,Varilvax),но не и в България,където дори няма разрешение за легална употреба.
|
