pramed.com pramed.com
Начало Условия Реклама Контакти
АГ АГ Алергология Алергология Имунизации Имунизации Гастроентерология Гастроентерология Дермовенерология Дермовенерология Диететика Диететика Ендокринология Ендокринология Инфектология Инфектология Кардиология Кардиология Неврология Неврология Нефрология Нефрология Ортопедия Ортопедия Офталмология Офталмология Паразитология Паразитология Педиатрия Педиатрия Психиатрия Психиатрия Пулмология Пулмология Спешна помощ Спешна помощ УНГ УНГ Урология Урология Фармакология Фармакология Хематология Хематология Хирургия Хирургия

















pramed.com

Апендицит

Автор: Д-р Румен Петков

Причини I Симптоми I Изследвания I Отдиференциране I Усложнения I Лечение

Разположение на апендикса

Причини I Симптоми I Изследвания I Отдиференциране I Усложнения I Лечение

Апендицит (англ.-Appendicitis) представлява възпаление на вътрешната обвивка на апендикса, което се разпространява към околните тъкани.Сред пациентите по разпостранено е названието "апандисит".
Апендиксът е израстък във вид на  червей на цекума (сляпото черво) и е рудиментарен орган (претърпял обратно развитие в процеса на човешката еволюция).Средната дължина на апендикса е 8-10 см (варираща от 2 до 20 см).

Апендицитът се причинява от запушване на неговият лумен (канал).Най-честите причини за луменална обструкция включват чревни инфекции (по-често по време на детството и при млади хора) или лимфоидна хиперплазия при възпалително автоимунно заболяване на червата, фекален застой и фекалити ,паразити , по-рядко чужди тела и ракови образувания.
Фекалитите (фекални камъни) се образуват при отлагане на  калциеви соли и фекални отпадъци.Лимфоидната хиперплазия е свързано с различни възпалителни и инфекциозни заболявания, включително болест на Крон, гастроентерит (възпаление на стомаха и червата), амебиаза, респираторни инфекции, морбили и инфекциозна мононуклеоза.
Видове апендицит.
Видовете апендицит може да се разделят според стадиите на развитие на катарален, гноен, флегмонозен,  гангренозен, перфорация, спонтанно излекуване,рецидивиращ и хроничен.

Разпостранение
Апендицитът е едно от най-често срещаните хирургични спешни състояния .Честотата на острия апендицит трайно спада от края на 40-те години и текущата годишната честота е 10 случая на 100 000 население.Съществува фамилна предразположеност.
В азиатските и африканските страни, честотата на острия апендицит е вероятно по-ниска заради  хранителните навици на жителите на тези географски райони.Честотата на апендицита е по-ниска в общества с по-висок прием на фибри.Целулозните фибри спомагат за намаляване на вискозитета на изпражненията, намаляване времето на престоя им в червата, което пречи на образуването на факалити.
Има лек превес в заболеваемостта при мъжете в съотношение 3: 2 спрямо жените.
Честотата на апендицита е по-ниска при децата под 2г. и възрастни пациенти над 60г.

Характерна локализация на апендицит

Вариациите в позицията на апендикса, възрастта на пациента, както и степента на възпаление правят клиничната картина на апендицита пословично непоследователна.Статистиката съобщава,че 1 от 5 случаи на апендицит е хипердиагностициран.Интраоперативно се оказва ,че  нормален апендикс се намира в 15 до 40% от пациентите, при които е предприета спешна апендектомия.Въпреки това,винаги е за предпочитане да се отстрани един апендикс,който е съмнителен за апендицит,отколкото да се пропусне навременната оперативна намеса на един гноен такъв,което може да доведе до перфорация,перитонит,илеус и дори смърт!
Най-честият симптом на апендицит е коремната болка.Обикновено  започва в епигастриума или около пъпа и  мигрира към долния десен квадрант  на корема (илеоцекалната област).Тази  миграция е най-специфичната характеристика на апендикуларната болка.По-късно болезнеността прогресивно се засилва.Появяват се гадене и повръщане.Обикновено липсва висока температура или тя е леко повишена до 37,5.
Има големи вариации в локализацията на болката в зависимост от местоположението на апендикса.Един възпален апендикс близо до пикочния мехур или уретера (пикочопровода) може да имитира цистит,при ретроцекално разположение (зад сляпото черво) може да няма силна болезненост и да наподобява бъбречна колика,при локализация в малкия таз може да имитира гинекологично заболяване,а ако е разположен по нагоре от обичайното си място често се бърка със жлъчна колика.

Преглед

Точката на Макбърни (Mcburney)

Най-важния признак при изследването на пациента от лекаря е ясната локализация на болката в десния долен квадрант на корема в точката на Макбърни (Mcburney).Много характерно  при апендицит е,че болката при натиск в тази област е по-слаба,от болката, която се получава при последващо рязко отпускане на ръката на изследващия (симптом на Блумберг).
Признакът на  Ровзинг-болка в десния долен квадрант на корема при натиск в аналогичната област в ляво също потвърждава наличието на перитонеално дразнене при апендицит.Болката се облекчава при сгъване на краката в бедрата,и се усилва при закашляне или при изправено положение на пръсти и последващо рязко отпускане на петите.Появява се повече от 1 градус разлика  между аксиларната и ректалната (измерена в ануса) телесна температура.
Втвърдяване на корема (мускулна защита при палпация),учестен пулс,висока температура над 38.0 гр. и прогресивно влошаване на общото състояние също могат да се установят при физикалния преглед, особено при перфорация с последващ перитонит.

Прибавете тази страница към списъка с отметките ( bookmarks ) на браузъра! Поставете отметка! Защо да го правя? Защо?

От изследванията влизат в съображение:
1.Изследване на ПКК (периферната кръвна картина) и установяването на левкоцитоза –повишен брой на левкоцитите (белите кръвни телца) в периферната кръв над 10,5 G/L.Проучванията показват категорично, че 80-85% от възрастните пациенти с апендицит има левкоцитоза.Неутрофилия (олевяване,увеличение на неутрофилните левкоцити) по-голямо от 75% се среща в 78% от пациентите.По-малко от 4% от пациентите с апендицит нямат левкоцитоза и неутрофилия.
2. Изследване на урината.

Най-вече за разграничаване на апендицит от инфекция на пикочните пътища.Лека пиурия (гной,левкоцити) може да се появи при пациенти с апендицит поради връзката на апендикса с десния уретер.Тежка пиурия е по-честа находка при инфекции на пикочните пътища (ИПП).Протеинурия и хематурия (кръв във урината) насочват диагнозата към други пикочо-полови заболявания или нарушения в кръвосъсирването.

3. Ултразвуково изследване (ехография,“видеозон")
При апендицит на ехоскопия обикновено се демонстрира тръбна формация от 7-9 мм в диаметър.Освен това при това изследване могат да се диагностицират евентуални заболявания  на стомашно-чревния тракт и пикочно-половата система, които да имитират апендицит.

4.Компютърна аксиална томография (т.н. скенер) и ЯМР (ядрено-магнитен резонанс)-използват се много рядко в диагностиката на острия апендицит,при сериозни диференциално-диагностични затруднения с други заболявания.

Виж Helicobacter pylori
Виж Хроничен гастрит
Виж Дуоденална язва

Най-често острият апендицит може да се сбърка със следните заболявания:
-Мезентериален лимфаденит
-Бъбречна колика в дясно
-Торзия (завъртане) на яйчниците
-Дивертикулит
-Тазова възпалителна болест при жени
-Перитонит с друга етиология
-Бактериален гастроентерит
-Жлъчна колика
-Извънматочна бременност и други.

Усложненията на острия апендицит може да включват:

- перфорация на апендикса и последващ перитонит
- илеус (чревна непроходимост)
- коремен / тазов абсцес
-сепсис („отравяне на кръвта“) Оперативно отстраняване на възпаления апендикс

Лечението на острия апендицит е хиругичното отстраняване на възпаления апендикс,наречено апендектомия.
Апендектомията може да бъде класическа със широк оперативен разрез,или лапароскопска чрез специален уред във вид на тръба –лапароскоп и няколко малки разреза.
Предимствата на лапароскопска апендектомия  са както козметичният ефект (почти незабележими постоперативни белези) така и по-редките постоперативни усложения и по-бързото възстановяване  и по-късия престой в болница.

Консервативното лечение на острия апендицит може да бъде полезно, когато апендектомията не е възможна при пациенти, които нямат достъп до хирургична намеса (например подводничари, лица на кораби в морето...).
При консервативното лечение с антибиотици,симптомите отшумяват при  95% от пациентите, но при 37% от тези пациенти апендицитът рецидивира в рамките на 14 месеца.


Автор: Д-р Румен Петков