Определение.
Скарлатината е вид шарка (инфекциозно заболяване протичащо с обрив) характеризираща се
с висока температура,типичен обрив и ангина (възпаление на сливиците).
Причинителят на скарлатината е един бактерий наречен бета-хемолитичен стрептокок от група А.
Този бактерий има 55 серотипа (разновидности),от които значение имат 5-6.След преболедуване
се образуват антитела срещу еритрогенния токсин (вещество отделяно от бактерия и предизвикващо
болестните увреждания в организма) на стрептокока.Поради приложението на антибиотици и невъзможност
на заболелите да си изработят пълноценен имунитет,се срещат повторни заболявания в 5-10 %.
Заболяването е най-разпостранено предимно през есента и зимата.Източник на инфекцията е болният човек
и здравият заразоносител.Боледуват предимно деца от 1 до 9 годишна възраст,но съм срещал и случай
на скарлатина при 27-годишна жена.Механизмът на предаване на заразата е ,въздушно-капков
(при кихане или закашляне се образуват микроскопични капчици носен секрет или слюнка съдържащи бактерия).
Друг възможен механизъм на предаване на инфекцията е контактният посредством заразени предмети.
Но се заразяват не повече от 30-40% от контактните (лицата които са имали контакт със заразения).
Клинична изява.
Инкубационния (скрития) период на заболяването е от 1 до 12 дни,средно 3-5 дни.Обикновено заболяването започа
с висока температура и болки в гърлото.До 24 часа след това се появява обрив,като обикновено започва зад ушите,a
по лицето се появява дифузно зачервяване по бузите и бледост около устата под формата на триъгълник (триъгълник на Филатов)
.След това се появява дребно-петнист обрив по гърдите,гърба и особено по свивките на лактите,мишниците и слабините
където се появяват червени линии в сгъвните повърхности.При притискане на кожна гънка на гърдите между палеца и
показалеца се появяват точковидни подкожни кръвоизливи.Кожата става като настръхнала от студ
(поради изпъкване на кожните папили) като гъша кожа.Гърлото и сливиците са силно зачервени и често покрити
с белезникави налепи.По мекото небце се появява дребен точковиден обрив.Увеличават се шийните лимфни възли,
особено тези под ръба на долната челюст. През първите няколко дни езикът е покрит с бял налеп,а след това налепите
започват да се очистват първо по ръбовете като накрая езикът става малиновочервен.
Има и нетипични форми на протичане:
1.Скарлатина без обрив.
2.Екстрабукална форма (инфекциозното огнище не е в устната кухина)-при нараняване на кожната повърхност или
изгаряне и последващо инфектиране на раната.В такива случаи инкубационния период е по-кратък и обривът е особено
интензивен около мястото на раната.
3.Тежки форми започващи с много висока температура,многократни повръщания,замъгляване на съзнанието и
прояви на менингоенцефалит(възпаление на главния мозък и неговите обвивки).Обривът се появява обикновено по-късно,
често с подкожни кръвоизливи и посиняване на кожата.Кръвното налягане спада и пулсът се учестява.
При формите протичащи със сепсис (отравяне на кръвта) се появяват инфекциозни огнища и по
другите органи-бял дроб,черен дроб,далак,нервна система,стави и др.
Усложнения на скарлатината.
В днешно време те са много редки впредвид навременното разпознаване и ефективно лечение на болестта.
Ранните усложнения на скарлатината включват:
1.Лимфаденити(възпаление на лимфните възли).
2.Отити(възпаление на ушите),синуити(възпаление на околоносните кухини).
3.Артрит (гнойно възпаление на става) и др.
Късните усложнения които са резултат от развитие на алергия на организма спрямо инфекциозните причинители са:
1.Ревматоид-негноен артрит протичащ с оток и болезненост на големите стави (коленни,глезенни,тазобедрени...).
2.Остър гломерулонефрит-възпаление на бъбреците.
3.Други-хепатит (възпаление на черният дроб),миокардит(възпаление на сърдечния мускул),серозен менинго-енцефалит
(негнойно възпаление на главния мозък и неговите обвивки).
Установяване на диагнозата.
Болестта се установява сравнително лесно при типичните форми на болестта въз основа на типичния обрив и
наличието на ангина (възпаление на сливиците).Диагнозата е трудна при нетипично протичане,като в такива случаи
често се налага скарлатината да се отдиференцира от други заболявания протичащи с ангина и обрив-рубеола,
морбили,варицела,инфекциозна мононуклеоза,ECHO вирусни инфекции,обриви предизвикани от прием на медикаменти и др.
От лабораторните изследвания имат значение изследването на периферната кръвна картина
(хемоглобин,левкоцити,СУЕ,урина) и изследване на гърлен секрет за откриване на инфекциозния причинител.
Лечение
Лечението на Скарлатината е много ефективно,след откриването на Пеницилина към който стрептококът е
все още доста чувствителен.В днешно време се употребява пеницилин на таблети-Оспен,който е особено
подходящ за лечение в домашни условия,като се провежда 10-дневен курс на лечение в комбинация с
витамини и противоалергично лекарство(Перитол сироп,Ципротол,Калергин и др.)
При наличие на непоносимост към Пеницилин се прилага друг антибиотик от групата на макролидите-Еритран,Макропен...
Профилактика.
Заболелите пациенти се изолират за 10 дни в дома,а тези които са били в контакт с тях за 7 дни.
С цел установяване на късните усложнения на болестта се правят изследвания на всеки 7 дни от
началото на заболяването до 21-я ден.
|
