Според новите промени в ЗЗО (Закона за Здравно осигуряване) в България влизащи в сила от 01.01.2010г.,
задължително здравно осигурени в Националната здравноосигурителна каса са
всички български граждани, които не са граждани и на друга държава както и такива, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
Това важи и за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).
Потребителска такса.
Задължителноздравноосигурените лица,тоест пациентите или ЗЗОЛ (както обичат да казват в Здравната каса) заплащат при всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (към настоящия момент-2.40лв.). Лицата, навършили 60 години за жените и 63 години за мъжете, заплащат сумата от 1 лев;
(това е общоизвестно и медиите обичат да го тръбят всеки ден,но никъде в никой закон или наредба не е указано колко струва обратния случай-посещението на лекаря в дома на пациента? Това означава че здравната каса не поема цената на домашните визити,и тъй като все някой трябва да плати,това е пациентът.При настоящата нормативна база,практически цената на домашното посещение се определя произволно от лекуващия медик. )
За всеки ден болнично лечение, пациентите лекувани по т.н. клинични пътеки за заболявания чието лечение поема Националната здравноосигурителна каса (за краткост НЗОК или КАСАТА) -заплащат по 2 на сто от минималната работна заплата, установена за страната (4.80 лв.), но не повече от 10 дни годишно.Ако за календарната година на пациентът се налага да бъде лекуван в болница повече от 10 дни,то след 10-я ден той не би трябвало да заплаща тази потребителска такса.
От заплащане на потребителска такса в поликлиниките и болниците са освободени:
1.Лица със заболявания, определени по списък публикуван във Приложение 14 към НРД (Национален рамков договор).
2.Децата до 18г.
3.Ветерани от войните, военноинвалиди;
4.Арестантите задържани под стража и затворници.
5.Социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
6. Лица, настанени в домове.
7.Бременни и родилки до 45 дни след раждането.
8.Медицински специалисти.
Подробен списък на пациентите освободени от потребителска такса трябва да бъде изложен пред вратата на всеки медицински кабинет работещ по договор със КАСАТА.
Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение трябва да издават на пациентите документ за заплатените суми (касова бележка и евентуално фактура при поискване).
Здравно осигуряване.
Здравната вноска, която е 8% от дохода се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение
60:40.Т.е. ако здравната осигуровка за месеца на служителя или работника е 10 лева,то от тях той заплаща 4 лв.,а работодателят – 6 лв.
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон.
За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината (210лв.)от минималния месечен размер на осигурителния доход (420лв.) за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.
Лицата регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност,еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества,земеделски производители и тютюнопроизводители се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация.Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица.Пояснение-т.н. моряци които работят на чужди плавателни съдове могат да се осигуряват и на 420 лв. и на 2000 лв. доход,като независимо на какъв доход се осигуряват,получават един и същи обем и качество на медицинската помощ от КАСАТА.
За лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда - вноските са за сметка на работодателя.
За служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно-установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноските се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание;
Осигуряват се за сметка на държавата:
1.Ветераните от войните и военноинвалидите.
2.Инвалидите.
3.Пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.
4.Лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно - до завършване на средно образование.
5.Лицата, получаващи обезщетение за безработица.
6.Студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка,чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение.
7.Гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание
(социално слаби).
8.Настанените в специализирани институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове.
9.Задържаните под стража или лишените от свобода
(арестанти и затворници).
10.Лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище.
11.Родителите, осиновителите или съпрузите,
които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто,
които постоянно се нуждаят от чужда помощ.
12Пенсионери.
13.Съпрузите на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии - за периода на мисията, а за лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - за периода на получаване на обезщетението.
Пациентите които не са зравноосигурени по някоя от гореизброените точки,са длъжни да
внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (16.80
лв.)- до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
Те трябва да подават в областната ТД на НАП (национална агенция по приходите) декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, в която посочват, че ще се самоосигуряват.
Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (2000лв.).
Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите.Техните здравноосигурителните права след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано,или ако след завръщането им в страната заплатят с еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски , върху минималния месечен размер на осигурителния доход
(420лв.) за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.
Пациентите (ЗЗОЛ) които имат повече от три неплатени здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца назад от предходния,губят здравноосигурителни права,като същевременно се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а за повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв.(извод-ако
не плащате редовно здравноосигурителни вноски,ще платите глоба и пак ще
платите дължимите вноски)
Здравноосигурителната вноска не подлежи на данъчно облагане
ЗЗОЛ могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период.
Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис.
Неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения. |
