Начало
 
АГ
Алергология
Ваксинопрофилактика
Гастроентерология
Дерматовенерология
Диететика
Ендокринология
Инфектология
Кардиология
Неврология
Нефрология
ОРТОПЕДИЯ
Синдром на
карпалния
тунел
Офталмология
Паразитология
Педиатрия
Психиатрия
Пулмология
Ревматология
Спешна_помощ
УНГ
Урология
Фармакология
Хематология
Хирургия
 
Tyxo.bg counter
 

Синдром на карпалния канал

  Причини  I  Симптоми  I  Лечение

Синдром на карпалния канал (тунел).aнгл.- Carpal tunnel syndrome (CTS) е състояние на компресия на медианния нерв от заобикалящите го анатомични структури.
      Карпалния канал представлява костен улей изграден от костите на китката,покрит със фиброзен покрив (лигамент).В този канал са разположени срединния (медианния) нерв (nervus medianus) и 9 сухожилия обхванати  от 2 слоя синовиална обвивка, която оформя синовиалните им влагалища.Тъй като канала е тесен и няма излишно пространство за увеличване на обема на описаните структури,при подуване на сухожилията или техните синовиални обвивки вследствие на отокa,се увеличава налягането в канала и съответно натискът върху  медианния нерв,което води до типични сетивни,а впоследствие  и двигателни смущения вследствие на неговото дразнене или увреда.

Причини и механизъм на увреждане

Различни болести и състояния мога да доведат до оток и повишаване на налягането в карпалния тунел,най-честите от които са:
       1.Дълготрайни интензивни физически натоварвания при професии с натоварване на китките-музиканти на струнни инструменти,резачи (лозари,овощари,месари),зидаро-мазачи,машинописци на клавиатури,тъкачи... водещи до траматичен оток на сухожилията на китката и техните сухожилни влагалища-синовиити и теносиновиити.
       2.Ендокринни заболявания-хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), захарен диабет,акромегалия,мукополизахаридоза.
       3.Ревматични заболявания-ревматоиден артрит,склеродермия,подагра,хондрокалциноза,хидроксиапатитна болест и други.
       4.Уремия при пациенти със хронична бъбречна недостатъчност
       5.Инфекции-остеомиелит на карпални кости,кокцидиоза,хистоплазмоза,туберкулоза.
       6.Бременност в третия триместър и менопауза.
       7.Други-доброкачествени тумори-остеоми,липоми,хемангиоми,аномалии на медианната артерия или фрактури на кости на китката причиняващи дълготраен натиск върху нерва.
       Вследствие на повишеното налягане в канала се влошава кръвоснабдяването и венозния отток  на структурите с него,което води до исхемия (намалено кръвооросяване и хранене) на нерва,вследствие на което се стига до демиелинизация и аксонална увреда,което се отразява първоначално на сетивните влакна (отговарящи за сетивността),а впоследствие започват да се увреждат и моторните (двигателните) контролиращи фините движения на китката и дланта.
       Честотата на синдрома на карпалния тунел е приблизително 5% от населението,като тя се влияе от някои фактори като:
       1.Раса- Белите хора са най-висок риск от развитие на синдром на карпалния тунел. Синдромът се среща много рядко в някои расови групи (например цветнокожите южноафриканци).
       2.Пол-съотношението заболели жени : мъже е 3 до 10:1.
       3.Възраст-пикът на заболяването е във възрастта 45-60 години. Само 10% от пациентите с CTS са по-млади от 31 години.
       4.Фамилност.Честотата на заболяванията в някои фамилии е по-голяма от средната за популацията.

Симптоми на заболяването

Оплакванията на пациента често са по-важни, отколкото физическия преглед при поставяне на диагнозата синдром на карпалния тунел (CTS).
       Симптомите включват:
       -Изтръпване,мравучкане,загуба на чувствителност на пръстите на ръката от палеца до средата на безименния пръст,както и част от дланта (виж. Графиката).Често пациентите се събуждат през нощта заради гореописаните оплаквания.Започва да страда фината моторика на ръката (предметите се изплъзват неусетно от ръцете-пациентите изпускат чаши и чинии,вестника,плетката или волана на колата).
-Болка в гореописаната област на дланта,която понякога се разпостранява и нагоре към лакътя,макар че такава локализация не е много характерна за компресията на медианния нерв.
       -Симптоми от вегетативната нервна ситема.Подуване,изстиване или затопляне на пръстите на ръцете,както и изпотяване или промяна в цвета на кожата (побледняване,зачервяване или посиняване).
       -Загуба на мускулна сила и маса и атрофия на мускулите на дланта.

От прегледа лекарят можа да установи:
       - Загуба на чувствителност за болка,допир и температура във областта инервирана от нервус медианус;
-Болка и изтръпване при почукване или натиск от вътрешната страна на китката върху ствола на нерва,или при сгъване на китката към вътрешната страна на предмишницата.
       -Атрофия на т.н. Тенар-мускулната възглавничка в основата на палеца.


 

Поставяне на диагнозата

За определяне на заболяването най-вече имат значение оплакванията на пациента и по-малко данните от прегледа.
       Типичните симптоми в типичната област инервирана от медианния нерв до голяма степен поставят диагнозата.
       Значение имат също Електромиографията (ЕМГ) на предмишницата и ултразвуковото изследване на карпалния канал (ехография или т.н. „видеозон“).
       Ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) е много информативно изследване, но се прави рядко впредвид високата му цена.

Лечение

1.При леки и средно тежки случаи може да се започне със поставяне на шина в неутрално положение на китката за 3 седмици,с цел избягване на хроничното й травматизиране.
       2.Лечение със нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) и диуретици при данни за задръжка на течности в китката.Към НСПВС спадат голяма група лекарства- Диклофенак (Диклак, Волтарен, Алмирал...),Мелоксикам  (Мелбек, Мовалис...), Напроксен, Ибупрофен, Целекоксиб (Алгоксиб)....
       3.Друг вариант е локална инфилтрация на кортикостероидни медикаменти (Дипрофос,Флостерон) в карпалния канал със сравнително дългосрочен ефект.
       4.Хирургично лечение.Пациентите, чието състояние не се подобрява след консервативно лечение и пациенти, които първоначално са с тежка степен на синдром на карпалния тунел (CTS) трябва да се насочат за операция. Хирургично срязване на напречният лигамент осигурява високи нива на първоначалния успех (над 90%), с нисък процент на усложнения.На петата година от операцията,процентът на успеваемост спада на 60%.
       5. Други методи-физиотерапия, антидепресанти, йога, трудотерапия, витамини В6, В12-всички те са с минимален и неубедителен ефект.

 

Автор: Д-р Румен Петков    

© Copyright 2005+   All rights reserved  |  Условия за ползване  I  За автора  I  Реклама  I  Сътрудници  I  Контакти