Определение.
Бъбречно-каменната болест (нефролитиаза) е заболяване което протича с образуване на конкременти
(камъни) в бъбречното легенче и неговите чашки,които могат да предизвикат оплаквания от страна
на пациента при промяна в местоположението си в легенчето,но особено често при преминаване по
посока на уринната екскреция към уретерите (пикочопроводите),пикочния мехур и уретрата
(пикочния канал).Предполага се обаче,че латентните (безсимптомните)форми са 4 пъти повече.
Среща се най-често в страни със топъл и сух климат,като България е ендемична зона
(т.е. болестта е често срещана) и се счита,че 2 % от населението заболяват годишно.
Честотата е еднаква и при двата пола,но е по-рядка при деца.
Данни за нефролитиаза има от дълбока древност в трудовете на Хипократ,Гален,Целзиус и Авицена.
Бъбречни камъни са откривани в мумии отпреди 7000 години в Египед.
Причини и класификация.
Нормално в урината не се образуват камъни,макар че урината е наситен разтвор,поради ролята
на вещества наречени защитни колоиди,но при промяна в нормалната й концентрация и киселинност,
възникват условия за кристализация около възпалителни клетки,чужди тела,бактерии,излющени
епителни клетки,фибрин и кръвни съсиреци на следните видове бъбречни камъни според
химичният им състав:
I.Неорганични.
1.Калциево-оксалатни камъни.
Те са твърди,оранжеви или кафяви (дори черни ако е имало хематурия-кръв във урината),
със шипчета,рентгенопозитивни (виждат са на обикновена рентгенова снимка) и съставляват
около 60% от всички бъбречни камъни.
2.Калциево-фосфатни камъни.
Биват белезникави,меки и трошливи,с тенденция за образуване във вид на отливки на структурите
където се утаяват.Почти винаги се съпътстват от инфекция на бъбреците с един микроб наречен
Протеус (Proteus), който причинява алкализиране (намаляване на киселинността) на урината и
представляват 20-23% от бъбречните камъни.
I I.Органични.
1.Уратни камъни.
Обикновено са жълтеникави с гладка повърхност,по-меки от органичните и съставляват около 15%
от всички бъбречни камъни.
2.Други-цистинови,ксантинови…
Предразполагащите фактори за възникване на нефролитиазата са:топъл и сух климат,недостиг
на вода,вродени аномалии на пикочните пътища причиняващи задръжка на урината,неврогенни
заболявания,травми,ендокринни заболявания-хиперпаратиреоидизъм (повишена функция на
паращитовидните жлези),тиреотоксикоза (Базедова болест или повишена функция на щитовидната жлеза),
подагра (повишено съдържание на пикочна киселина в кръвта),инфекции на пикочните пътища,
заболявания изискващи продължителен покой-счупване на кости,парализи,тежки вътрешни заболявания,
нарушения на храненето и витаминния баланс-недостиг на вит.А и вит.С,излишък на витамин D,
идиопатична хиперкалциурия и хиперфосфатурия (повишено съдържание в урината на калций и фосфати),
бъбречен рахит,злоупотреба с лекарства-сулфонамиди,климакс и др…
Клинична изява.
Бъбречно-каменната болест може дълго време да протича безсимптомно и при случайно рентгеново
или ехографско (“видеозон”) изследване да се установи камък в бъбреците.В такива случаи става
въпрос за латентна нефролитиаза.
Болковата форма на протичане на бъбречно-каменната болест и особено кризисно-болковата-Бъбречната
колика се изявява с драматични оплаквания:остри болки в кръста,обикновено само от едната страна,
с дълбаещ характер,с ирадиация по хода на уретерите (пикочопроводите) към слабинната област и
половите органи,щипене и парене при уриниране,често уриниране,потъмняване на урината дължащо
се на хематурия (поява на кръв във урината при одраскване на лигавицата от острите ръбове на
камъните,най-често при калциево-оксалатните),подуване на корема,гадене и повръщане,слабо
повишение на телесната температура,забавяне на пулса,изпотяване,влияние на болката от
движения на тялото и намаляването й при поставяне на грейка.При слаб удар в областта на
заболелият бъбрек,се правокира силна болка и пациентът реагира незабавно.
При наличието на допълнителна бъбречна инфекция,болката може да е двустранна,с висока
температура и помътняване на урината вследствие наличието на гной в урината (пиурия).
Диагноза.
Тя се основава на данните от прегледа,данни за евентуални предшестващи болки в кръста,
наличието на кръв във урината,изхвърлянето на камък при уриниране което се чува като
изтракване в тоалетната чиния ( в такива случаи се казва,че пациентът си е “изпикал” диагнозата),
данните от ехографското изследване (видеозон) и от обикновена рентгенова снимка,венозната урография
(рентгенова снимка с контраст вкаран във кръвта,който се отделя с урината),КАТ (скенер)
и ЯМР (ядреномагнитен резонанс).Препоръчително е да се изследва химичния състав на
всеки камък,изхвърлен при уриниране с цел установяване на вида му,като за целта е препоръчително
пациентът да уринира в някакаъв съд във времето на протичане на бъбречната колика.
На практика диагнозата най-често се поставя при ехография (видеозон), макар че при това изследване
може да се изпусне наличието на микролитиаза (така наречените “песъчинки”).
Много често при бъбречна колика с уретеролитиаза (камък в пикочопровода) в дясно се налага да
се отграничи от заболяването Остър апендицит, който изисква незабавна операция.Често бъбречната
колика в дясно може да се сбърка с Жлъчна колика която обикновено възниква в дясно подребрие,
правокира се от ядене на мазни и пържени храни,яйца,зеле и др.,но често дава болезненост и в
дясната поясна област.Имал съм случаи когато бъбречна колика в ляво успешно имитираше
Остър панкреатит (възпаление на задстомашната жлеза), който обаче протича драматично с
неспирно повръщане и трудно се повлиява от стандартно противоболково лечение.
Понякога се налага бъбречно-каменната болест да се отграничи от други бъбречни заболявания
протичащи с хематурия (кръв във урината)-бъбречна поликистоза (множество кухини в бъбрека
изпълнени с урина),бъбречна туберкулоза и др…
Усложнения.
Най-честото усложнение на бъбречно-каменната болест е острият и хроничен пиелонефрит
(възпаление на бъбречното легенче).Освен това води и до развитие на бъбречен и паранефритичен
абсцес (кухина с гной),пионефроза (изпълване на целият бъбрек с гной водещо до неговото
практическо унищожаване),хидронефроза (повишено налягане и разширение на бъбрека),атрофия
на бъбрека,остра бъбречна недостатъчност,уросепсис (отравяне на кръвта с бъбречен произход).
Лечение.
Първостепенна задача при бъбречната колика е да се премахне болката.Ефекта от лекарствата
поставени в домашни и амбулаторни (кабинетни) условия понякога е неубедителен и често се
налага пациентът да постъпи за лечение в болница.
В извънболнични условия обикновено при бъбречна колика се използват лекарства от групата
на Аналгетиците(Аналгин,
Парацетамол,
Дексофен,Аулин,Нимезил…) и Спазмолитиците
(Спазмалгон,Но-Шпа,Бусколизин,Антиспазмин,Папаверин…).
В болнични условия (урологични клиники) обикновено се прилагат същите медикаменти,
но във венозна инфузия и някои апаратни методи за екстракция на камъка от уретрата,
пикочния мехур и пикочопроводите.В най-упоритите случаи се пристъпва към оперативно премахване
на конкремента от бъбреците.Нов и перспективен метод за разбиване на по-големите камъни и
последващото изхвърляне на отломъците с урината е Екстракорпоралната литотрипсия
(пациентът се поставя във вана с вода и след центраж се провежда серия от ударни вълни до
разрушаване на камъка ,като подходящи за това лечение са пациенти с проходимост на пикочопроводите,
липса на пикочна инфекция и големина на камъка до 2 сантиметра).
При наличието на инфекциозно възпаление на бъбреците (Пиелонефрит) се прилагат антибиотици
и химиотерапевтици-Ципрофлоксацин,Нелидикс,Бисептол…
За предотвратяване на образуването на нови конкременти се препоръчва поемането на големи
количества течности-минимум 2 литра на ден вода,безалкохолни напитки,чай,бира…,
мерки за намаляване на киселинноста на урината при оксалатните и уратните камъни
(прилагане на млечно-вегетарианска диета и ограничаване на храните-черен дроб,слезка,
мозък,бъбреци за уратните камъни и при оксалатна литиаза-избягване на салата,спанак,
киселец,фасул,грах,сини сливи,какао,шоколад),а при фосфатните обратно-целта е повишаване
на киселинността (с помощта на българското лекарство Солуран,белтъчна и мастна диета и
вещества съдържащи вит.А и вит.Д-рибено и краве масло ),разтваряне на уратните и
смесените камъни посредством медикаментите Роватинекс, Цистенал,Алурекс…
Полезно е пиенето на слабоминерализирани води като за уратни и оксалатни камъни се
препоръчват алкални води от Хисар,Момина баня,Горна баня,Меричлери,Боримирци,а при
фосфатни камъни-вода от Михалково и всички видове газирани води и питиета.
|
