|
Бронхиолитът е възпаление на най-малките въздухоносни пътища в белия дроб наречени бронхиоли,водейки до тяхното
стеснение вследствие на което силно се намалява достъпът на кислород до белодробните ацинуси (алвеоли)-местата където
кислородът преминава от атмосферния въздух в кръвта.
Среща се предимно при деца до 2-годишна възраст
(най-често във възрастта между 2 и 8 месеца).
Причинители на заболяването най-често са вируси,като на първо място (в над 50 %) е респираторно-синцитиалния
вирус и по-рядко грипни и парагрипни вируси,аденовируси и риновируси.Причинители на заболяването могат да
са и някои бактерии-Микоплазма пневмоние и някои хламидии.
Заболяването се разпостранява по въздушно-капков път чрез образуване на микроскопични капчици при кихане
и кашляне на болния съдържащи инфекциозния причинител.Много деца се разболяват от респираторно-синцитиална
инфекция,но при единици от тях се стига до развитие на бронхиолит.Заболяването рядко се повтаря.
Протичане.
Обикновено заболяването започва със хрема и кашлица като израз на засягане на горните дихателни пътища.
След един –два дни се появява невисока температура,неспокойствие,безапетитие,учестяване на дишането
до 80-100 в минута,свирене от гърдите,хлътване при вдишване на коремчето,междуребрените пространства
и надключичните области и изпъкване на същите места при издишване.посиняване на устните и свиване на ноздрите
при вдишване.Кашлицата се учестява и става по-суха.
Коремът е подут вследствие на избутване на коремните органи от разширения бял дроб.
При задълбочаваща се хипоксия (намаление на кислородното съдържание на кръвта) може да се стигне до замъгляване
на съзнанието и гърчове.
В следващите 1-2 дни обикновено към заболяването се добавя и вторична пневмония.
Поставянето на диагнозата е предимно въз основа на прегледа и разпита на майката,като включва и извършването
на ренгенография (снимка) на белия дроб при която се установява повишена прозрачност и разширение на
белодробните граници с избутване на диафрагмата надолу,и при част от пациентите се виждат точковидни уплътнения
на белия дроб като израз на начеваща пневмония или ателектази.
При проведените кръвни изследвания рядко се установява леко до умерено повишение на показателя СУЕ
(скорост на утаяване на еритрицитите) и умерено увеличение на белите кръвни телца (левкоцитоза).
При кръвно-газов анализ винаги се установява понижено кислородно съдържание в кръвта и повишено
съдържание на въглероден двуокис.
Понякога във връзка с дихателните нарушения се налага заболяването да се отдиференцира от пневмония,
аспирация на стомашно съдържимо,декомпенсирани сърдечни пороци и отравяне с Аспирин.
Лечението на бронхиолита трябва да се провежда задължително във болнични условия и включва кислородна терапия,
венозни вливания на глюкоза и физиологичен разтвор,Салбутамол на сироп или с инхалации,
кортикостериди (Урбазон,Дексаметазон) венозно и антибиотици срещу евентуална вторична пневмония.
Съществува и специално противовирусно лекарство – Ribavirin за инхалаторно приложение,което се
използва при най-тежките случаи.
Прогноза.При липса на лечение има висок процент смъртност.При СВНСКВ (синдром на внезапна и неочаквана
смърт в кърмаческа възраст) в България при аутопсия в 80% от случаите се установява бронхиолит.
При значителен процент от децата преболедували бронхиолит по-късно се появява Бронхиална астма.
|
