Афективно-респираторните пристъпи(гърчове) са сравнително чести –срещат се при
около 5% от децата между 6 месеца и 6 години.
Обикновено се получават като проява на някаква емоция-страх,гняв,инат,болка…,най-често когато
се вземе играчката на детето или се извърши друго нежелано от него действие.Това е вследствие
от изработения навик през първата година от живота ,да се задоволява всяко едно желание или
потребност,и когато по-късно получи отказ,то изпада в объркване относно ситуацията,и реагира
по най-естествения и традиционен за него начин-чрез плач,който се явява форма на изразяване на лично мнение
със силна емоционална окраска и опит за въздействие върху родителите с цел задоволяване на желанието му.
Типичният респираторен пристъп започва със силен плач или викане,като в един момент дишането
спира във фаза на крайно вдишване,появява се посиняване на устните,загуба на съзнание и падане
на земята.
При афективно-респираторния гърч се прибавя спазъм на гръбначните мускули,причиняващ извиване
на тялото като дъга отворена назад (опистотонус),потрепване на крайниците или типичен
тонично-клоничен гърч.
Лечението включва най-вече възпитателни и педагогически мерки,като целта е детето да разбере,че не всяко негово желание
ще се изпълнява и да свикне с това положение.При чести пристъпи се прилагат транквилизатори (Диазепам,Фенобарбитал)
изписани от лекар.
Прогнозата е изключително добра.След като най-честата поява е през периода 1-2 годишна възраст,
честотата впоследствие на афективно-респираторните пристъпи рязко намалява.Най-упоритите случаи
персистират до навършване на училищна възраст-6-7 год.
|